По летищата на Европа цари транспортен хаос. Много е възможно полетът

По летищата на Европа царува транспортен безпорядък. Много е допустимо полетът да закъснее или пък даже да бъде анулиран. Огромните опашки и купчините струпан багаж стават все по-честа панорама по летищата в цяла Европа. Авиокомпаниите анулират десетки хиляди полети от май насам, оставайки пасажерите блокирани, до момента в който летищните компании се оправят с митинги и механически проблеми. Какви са правата ни, в случай че изпаднем в такава обстановка и какво би трябвало да създадем, с цел да ги защитим? Специално за " Стандарт " коментира  Богомил Николов, изпълнителен шеф на " Активни консуматори ".
* Търсим отплата при закъснение на полета над 3 часа * Правата ни на пасажери са да получим грижа и обезщетение * Ако самолетната компания не обезпечи храна и хотел, претендирайте с касовите бонове, споделя Богомил Николов

- Господин Николов, какви са правата ни, в случай че полетът ни бъде анулиран?

- Никога не съм си представял, че ще доживея миг, в който класическият капитализъм да не може да откликне на нарасналото търсене. Криза, при която самолетни компании анулират полети поради това, че не могат да посрещнат нарасналото търсене, е доста необикновена и никой няма опит в такава обстановка. Но резултатът върху потребителите е изцяло затрупан от нашите права. Ние като пасажери, а и при пътешестване с другите типове превоз, имаме доста повече права, в сравнение с като консуматори в магазина.

Има две съществени групи потребителски оръжия. Едното е задължението за оказване на грижа от страна на транспортната компания, в тази ситуация авиопревозвача, а второто е опцията за търсене на парично обезщетение при положение на закъснение над три часа, в случай че имаме годен билет, само че авиокопманията не съумява да обезпечи навременно реализиране на полета. Например в случай че има пренасочване от през днешния ден за на следващия ден или чакаме с часове, тя е длъжна да обезпечи грижи за пасажера – храна, питиета и в случай че се постанова - нощувка.

В случай, че самолетната компания зареже хората на летището, те би трябвало да си взимат съответните разписки и касови бележки за храна и питиета, които употребяват. Ако отидат и се настанят в хотел, отново би трябвало да си вземат документ, тъй като могат да претендират след това пред самолетната компания. Това, че тя не се е провела в точния момент, не значи, че пасажерът би трябвало да спи на земята. 

Вторият кръг от права са компенсациите. Очевидно е, че този вид неуредици са главно по виновност на самолетните компании. Дали са техни контрагенти, като да вземем за пример кухнята не е могла да създаде задоволително порции или наземното обслужване не е могло да отвори куфарите в точния момент и поради това закъснява полетът, това пасажерите не ги интересува. В случай на забавяне правата ни са регламентирани. Грамотните консуматори се възползват от тях. Тези, които не знаят, съветваме да ревизират през телефоните си какви са техните права в сходни случаи. 

- Как стои въпросът, в случай че се случи да „ заседнем ” на някое летище и полетът ни бъде анулиран в последния миг - към кого би трябвало да се обърнем?

- Авиокомпаниите са в правото си да анулират полети, които са планувани за месец, два напред. Ако отменянето на полета е повече от 14 дни преди датата, те не ни дължат обезщетение.Трябва да ни върнат заплатената сума.

Някои самолетни компании анулират полети поради риска, че няма да могат да ги осъществят по разписание и това да докара до взрив на претенциите за обезщетение. Ако аз се намирам на летището и полетът закъснява, самолетната компания няма добра организация и не подхваща нищо, аз мога да работя самичък - да си закупя храна и да си запазя касовия бон, да си намеря хотел наоколо, да си взема записка.

Най-лошо е когато самолетната компания не дава информация. Например в случай че чакаме на летището, да кажат, че ще има забавяне, само че не споделят по кое време ще се реализира полетът. Такива недоволства са по-редки и най-често с нискобюджетните самолетни компании. Задължението на самолетната компания е да обезпечи грижа за пасажера. Ако това не стане, хората могат да подават тъжби в съответните национални регулатори и управляващи по места.

Ако да вземем за пример това се случи във Франция, подаваме тъжба във френския. Колкото повече хора вършат това, толкоз по-голям е шансът съответната самолетна компания да бъде глобена. 

- Но в случай че би трябвало да останем на някое от европейските летища и самолетната компания не ни спомага, към българско посолство ли да се обърнем?

- Има и подобен вид за различно премаршрутиране, само че това в практиката съвсем не се случва. Ако обаче се случи, човек по-късно би могъл да претендира за връщане на разноските, които е направил, с цел да се прибере вкъщи, само че би трябвало да се откаже от пътуването, с цел да може да претендира за билета, тъй като при такова несъблюдение имаме и право да се откажем и да си желаяме парите.

Ако сами просто си тръгнем и на идващия ден полетът се организира, тогава авиокомпанията ще ни таксува като неявили се и ще откаже да ни върне парите. Това също би трябвало да се има поради. 

- Ако се запишем на екскурзия в чужбина, провеждана с наземен превоз - рейс или трен, по същия ли метод стои опцията за обезщетение както при въздушния превоз?

- Правата са съвсем аналогични при автобусните и жп транспортите. При рейсовете това са дистанциите над 200 км, а при жп-транспорта за жалост България е подхванала дерогация от регламентите, т.е. има отлагателен интервал, в който те не се ползват у нас, само че пък се ползват в множеството западни страни. Ние като жители на Европейски Съюз, в случай че пътуваме с трен в Германия да вземем за пример, можем да се възползваме, като логиката е същата както при авиотранспорта.